Временният шеф на БФС Михаил Касабов е един от най-уважаваните хора в българския футбол в последните 40 години. Принудително през октомври 2019-а като вицепрезидент на БФС той трябваше временно да поеме функциите на подалия оставка Борислав Михайлов. Пандемията от коронавирус обаче продължава да спира свикване на извънреден конгрес и Касабов все още е Първи на футбола ни. Касабов даде едно от редките си интервюта пред колегите от "Труд".

- От момента, когато поехте поста на временен президент на БФС през ноември 2019-а година не сте дали нито едно интервю, г-н Касабов. Защо отклонявахте поканите?

- Няма нищо тенденциозно. По принцип от много време си налагам да давам по максимум едно интервю годишно. Не повече от двайсет за последния четвърт век. Разбира се, наясно съм, че за мнозина управленци в родния футбол този подход е вид ерес. Но аз искам да наложим друг стил, който властва отдавна в страните, които искаме да догоним в най-популярния спорт.

Процесите в БФС наистина са много динамични, но затова имаме пресслужба, чрез която основно трябва да комуникираме всекидневно с обществеността. Неслучайно на този подход залагат водещите в света централи и клубове. Абсолютно съм убеден, че този поведенчески модел ще ни спести много конфликти, защото сега от много и безразборно говорене всеки ден реално се трови средата в нашия футбол.

- През ноември 2019-а обявихте, че няма да се кандидатирате за президент на БФС. Оставате ли на същата позиция?

- Не виждам към момента промяна в ситуацията или причина, поради която да се откажа от решението си. Когато поех временното ръководство, не предполагах, че конгресът ще се отложи така дълго във времето. Имах нагласата за организиране на най-висшия форум в рамките на два-три месеца.

- В случая определено се потвърждава максимата, че… най-постоянни са временните неща?

Нещо повече – ваш колега написа, че съм намерил начин да управлявам без да съм минал през избор и да не „пусна кокала“. До този момент не знаех, че мога да предизвикам световна пандемия само и само да бъда начело на българския футбол. Нямам подобно намерение, макар че мнозина ме агитират да се кандидатирам за поста. Знам, че никога не трябва да казваш никога и затова на този етап им отговарям „По-скоро не“.

Но ще ви доверя, че на моменти се замислям дали въобще да продължа да съм в управлението на футбола ни.

- В крайна сметка от какво ще зависи окончателното ви решение?

- Отговорът изглежда логичен – от конгреса. Но има, естествено, много условности. Първо от това кой ще заеме президентския пост и дали ще ме предложи за Изпълкома. И съответно какво ще решат делегатите по въпроса. Както и ако съм в изпълкома, дали ще ме изберат на позицията на вицепрезидент, на която бях и при Иван Славков, и при Борислав Михайлов. Разбира се, не на последно място е условието, дали аз бих работил с новото управление което ще поеме кормилото.

- Ще има ли извънреден конгрес?

- На този въпрос мога да отговоря конкретно, само ако някой ми каже с категоричност кога ще паднат тотално забраните заради пандемията. Всеки друг отговор ще е миниран от условност. Редовният конгрес на БФС трябва да е през февруари 2022 година. Но ако в близко време държавата обяви, че събиране на 600 и повече делегати, колкото са нашите, вече няма да нарушава въведените заради Ковид-19 наредби, ще имаме предпоставка в изпълкома да вземем окончателно решение по казуса.

- През март тази година навършвате 66. Не ви ли е рано да мислите за оттегляне? На вашата възраст Сеп Блатер и Ленарт Йохансон се чувстваха младежи в управлението на ФИФА и УЕФА…

- Да, но те са велики фигури със запазено място в историята. И за щастие аз имам не само честта да ги познавам, но и да съм работил с тях. И привилегията да ме наричат приятел. Сеп още го прави, докато за жалост Ленарт вече го няма сред нас.

- Колко трудно е да приемат един българин по високите етажи на ФИФА и УЕФА? Вие ще сте отговарящ от страна на световната централа за олимпийския турнири по футбол в Токио след като вече бяхте на тази позиция в Пекин 2008, Лондон 2012 и Рио де Жанейро 2016?

- Не очаквайте да ви говоря за леене на пот и купища трудности. Не обичам клишетата. Да, определено отговорността е голяма, но нека погледнем от приятната страна. Например отне поне три години, докато Сеп Блатер започна да се обръща към мен с Касабов, вместо с Кабасов или Колосков. По-късно вече нещата улегнаха – мина на Михаил или на Микаел. Така му беше явно по-лесно. И с него често с удоволствие си говорим и по теми извън футбола.

- От ФИФА не се поколебаха във ваше лице да назначат българин за отговорник на олимпийските турнири. Там всичко гладко ли мина?

- Слава Богу, защото три пъти бях делегат на Бразилия във взривоопасни сблъсъци. Два от тях бяха срещу Аржентина, а е известно, че когато става дума за футбол това дерби може да възпламени даже война. Когато бразилците с Роналдиньо загубиха от аржентинците с Меси на полуфинал в Пекин с 0:3 тогавашният президент на страната сеньор Лулу заяви пред медиите: „Това е най-тежкият ден в живота ми…“ Четири години по-късно в Лондон сензационно „селесао“ пък паднаха от Мексико в спора за златото с 1:2.

@@@

И да си призная с колеги в Рио се шегувах, макар и с малко изкуствена усмивка, че ако отново загубят, ще имам черен печат до живот в паспорта за влизане в Бразилия. Но те спечелиха с 1:0 и така се разминах с опасността да ме обявят за персона нон грата в Страната на кафето.

- Защо се стигна до шумните скандали за корупция в могъщите организации ФИФА и УЕФА?

- Ще ви отговоря така - футболът е част от живота. И сфера на милиарди финикийски знаци в оборот. А когато има големи пари, е въпрос на личен избор какъв сън искаш да имаш. На лице са изкушения и трябва да решиш дали да им се отдадеш. Аз за щастие проблеми със съня никога не съм имал.

- Дори и след като през октомври 2019-а в сградата на БФС нахлу елитен „тим“ от ГДБОП?

- Да, защо? Не знам дали ще ви прозвучи абсурдно, но БФС може би имаше нужда да мине през това. Искам да ви съобщя, че прокуратурата прекрати проверката поради липса на престъпление. И така вече БФС ще има макар и малък щит пред нападки за корупция и други подобни на всеки недоволен от нещо във футбола ни.

- Избраха ви за първи мандат като вицепрезидент при управлението на Иван Славков-Батето. При него ли беше най-славният период?

- Темата е необятна. Затова ще се опитам да ви дам отговоря под друг ъгъл. Имах късмета да се школувам още в „Левски-Спартак“ при железен началник на футболния клуб като Кръстю Чакъров. Много съм научил и от вездесъщия Иван Вуцов, който притежаваше безценен опит във всички етажи на йерархията. Разбира се, Батето беше гигантска фигура. Несравнима! Имах удоволствието да съм и до Борислав Михайлов, когато проби до изпълкома на УЕФА и получи международно признание. И определено сега ми тежи, когато някои лековато го сочат за виновник едва ли не за всички проблеми на футбола ни.

- Но у нас често подобна съдба има всеки Първи, когато слезе от трона. Най-лошото, което сте чували за вас?

- Това, че се... напивам още от обяд. Освен лошо е и абсолютно невярно, което го прави още по-гадно. И в тази връзка ще ви кажа нещо много лично, което не съм споделял в никое мое интервю. Получих инсулт на 22-годишна възраст и последва тежка мозъчна операция с опасност за фатален край. Но благодарение на екипа на проф. Любомир Карагьозов датата 27 февруари 1977-а стана мой втори рожден ден. Разбира се, нямаше как да се избегнат тежките последствия при инсулт. Имах парализа на лявата половина на тялото плюс загуба на говор и равновесие. Наложи се дълго възстановяване – всичко от А и Б като при малко дете.

Слава Богу, успях да се върна в живота, защото бях млад и със силен организъм. Остана ми обаче лек говорен дефект, заради който онези, които не ме познават, когато ме чуят, си мислят, че съм злоупотребил с алкохол.

- Как се отнасяте, когато въпросните трезвеници ви критикуват и лепят етикети?

- Нормално. Хората не са длъжни да знаят за моя проблем и не сърдя на никого, но ми е обидно и ми тежи. След инсулта най-много съжалявам, че със спортните занимания като участник приключих така рано. Лекарите категорично ми забраниха. Докато алкохол все пак си позволявам – по една бира по време на целия Октоберфест в Мюнхен и по кашон вино за…една година.

- Преди време имаше и писания, че чрез международните си връзки уреждате рефери за подкрепа на Левски, когато се канят чуждестранни арбитри за дербитата у нас?

- Голяма глупост, която логично не издържа проверката на времето. Представяте ли си как отивам при Франц Бекенбауер, Ленарт Йохансон или Егидиус Браун, моят гуру в УЕФА, с молбата … да уредим един рефер за поръчка в България? Не знам дали вие си го представяте, но аз дори не мога и да си го помисля!

- Вие сте един от най-близките приятели на великия Франц Бекенбауер. Имаше ли точно определен момент, когато разбрахте това или го усетихте във времето?

- Конкретният момент? Още нямаше мобилни устройства и той ми даде домашния телефон на своята майка, за да го откривам чрез нея. И така ставаше, докато бе жива естествено, мир на праха й. Десетина души извън семейството имаха нейния телефонен номер, а тя винаги знаеше къде се намира Франц и му предаваше кой го е търсил.

Веднъж бившият вече генсек на германския футболен съюз ми каза: „Михаел, не мисли че Кайзера се отнася с всички като с теб. Франц има безброй познати, но малко близки приятели!“ Тогава се замислих за първи път по въпроса, който ми зададохте.

- Колко често се чувате и виждате?
- Бих казал, че сме в постоянна връзка. Освен празниците имаме и много други поводи да се чуваме или виждаме. Последно бяхме заедно преди тази Коледа в Залцбург, където живее. Винаги когато е идвал в България, той е гостувал в дома ми. Но напоследък най-вече аз го посещавам.

- Как се запознахте с Кайзера?
- Семейството ни живееше в Мюнхен, където на работа беше баща ми. Един ден моят приятел Борис Средков от ЦСКА телефонира с молба да се съдейства на Борис Гаганелов, който идвал на стаж в Байерн. Посрещнах го и отидохме в офисите на клуба, където отправиха неустоима за мен, 20-годишния фен на баварския гранд, оферта - преводач на българския национал срещу билети за домакинските мачове на тима. Не само приех, но и явно се справих с мисията, защото от Байерн излязоха с ново предложение – да превеждам за двубоя им за Суперкупата на Европа с Динамо (Киев) през 1975-а. Попитаха ме знам ли руски и аз като почти всеки българин, само премигнах и смело казах „да“.

По-късно обаче явно се изгубих в превода, щом великият Валерий Лобановски ми каза: „Миша, говори на български, защото така по-лесно те разбираме“. Но въпреки всичко не допуснах гафове и за награда Байерн ме включи в делегацията за мач от КЕШ в Люксембург. Така в един малък самолет се озовах на една седалка с мегазвездата Франц Бекенбауер, а по време на полета той ме поразпита „какъв ми е случаят“. Държа се превъзходно и тогава, и в дните около мача, като дори ме канеше на неговата маса в ресторанта на хотела.

- А кога станахте приятели?
- Не може да се каже с ден и година. Но сякаш всичко започна на световното Мексико-86. На телефона в стаята ми позвъни… Франц Бекенбауер, треньор тогава на Бундестима. И това не беше някаква шега. Мислех си, че ме е забравил, но той говореше така все едно вчера сме били в онзи самолет за Люксембург. Имаше молба – информация за тима на Уругвай, с който националите ни бяха играли контрола на мексиканска земя. Нямал данни за съперника, а били в една група на мондиала.

- Как реагирахте във времето, когато чичко Гугъл може би дори не е бил планиран?
- Имаше обаче видеокасети. Организирах с треньора ни Иван Вуцов и оператора на националния тим Милчо Канчев среща с Бекенбауер в нашето посолство в Мексико Сити. Всичко трябваше да е регламентирано, за да няма после… „национално предателство“, „нерегламентирани връзки с чужденци“ или други подобни. Именно след тази среща Франц ме прегърна и ми заяви, че ако тръгна да се женя, ще ми стане кум.

- Удържа ли на обещанието си?
- Отчасти, защото с половинката ми Силвия решихме да няма сватба. От 23 години сме заедно без официален брак. Тя е австрийка, дипломат и така се стекоха обстоятелствата. Но въпреки това той винаги казва, че със съпругата му Хайди са ни кумове. Последния път, когато беше в София с частен самолет, Силвия се качи с него до Залцбург с идеята да се върне после с влак до Виена. Но по време на полета той разбрал за нейния план и… просто помолил пилота да спре във Виена, за да й спести „разходката“ с влак. Разбира се, това е само един щрих от личните ни отношения.

За мен не по-малко важно е, че чрез Бекенбауер се разви сътрудничеството между Българския и Германския футболен съюз. Едно доказано във времето приятелство. Неслучайно и Франц, и бившият първи в немския футбол - Егидиус Браун, са казвали неколкократно и публично, че обичат България като втора родина. А тяхното признание няма как да не ме трогне.

- Сега не сме ли в „неравностойно положение“, за каквото и да било сътрудничество с Германския футболен съюз?
- Реално тяхната помощ в момента ни е по-нужна от всякога. Имаме и договор, който съвсем не е формален. Сега ще ви кажа и новина по темата. Стартирахме вече преговори за приятелски мач България – Германия в София, по случай 100-годишнината на БФС през 2023-а. Бундестимът планира две години напред програмата си и затова от рано заявихме намерението си. И имам уверението на германските колеги, че ако отборите ни не са в една квалификационна група за Евро 2024, мачът ще се играе.

- В края на 90-те България имаше контрола в София с Бундестима, като Германия направи жест БФС да получи парите от телевизионните права?
- Да, така беше. Сега случаят е празничен, докато тогава касата на централата беше празна и се нуждаехме от приходи за да стабилизираме положението в БФС.

- Притежавате абонаментна карта на „Байерн“. Използвате ли я редовно?
- Да, често на „Алианц Арена“. И там Ули Хьонес, Румениге и други големи фигури на баварците не пропускат да ми напомнят, че в Байерн съм като у дома си. Все едно, че аз искам или мога да го забравя.

- Имате ли фаворит за президент на БФС?
- Все още не. Странно, но до момента този пост изглежда не е особено желан. В годините не съм си и помислял, че може да се случи. А по въпроса ще ви кажа само, че ще е грешка, ако се заложи на варианта някой да се учи да управлява като президент, поемайки без опит кормилото.

- В едно интервю славният Христо Бонев обяви, че иска вас и Веселин Балевски начело на БФС. Как ще го коментирате?
- Предложенията на Ицо Бонев по принцип никога не са случайни. И аз ги уважавам. Но в случая не виждам как може да стане. Заради моите ангажименти и кариера в администрацията на футбола Веско Балевски пое почти изцяло грижата за нашата обща фирма. И тук е моментът да му благодаря за пореден път.

- Интервюто се разви така, че не можах да ви задам култовите въпроси за „бъдещите ви творчески планове“ и „повече ви взе или ви даде футбола“, г-н Касабов?
- Спестих ви това неудобство, надявам се! Но все пак, ще ви призная – емоциите, драмите, срещите с велики личности и присъствието на форуми, които цял свят следи нямат цена! Цар Футбол ми дари също големи приятели като например Христо Бонев, Божил Колев, Георги Димитров-Джеки … И ми позволи да бъда там, където дори не съм мечтал да бъда. Затова и всичко занапред в моето приключение в най-популярния спорт ще приема просто като екстра.