Израснала с американски филми и култура, преди около 10 години тя заминава за Ню Йорк и създава свой филм, в който играе главната роля.
"Когато бях в ансамбъла, бях много добра приятелка с американките. Виждахме се по състезания. Аз тогава исках да дойда в Америка, но беше някак на шега. Никога не съм мечтала за това нещо, спомня си Боряна. - Много обичах да говоря да английски. Затова ми беше интересно да съм с американския отбор. Караха ми се за това, че ходя при тях, а на мен ми беше много интересно, защото постоянно гледах такива филми, такива сериали."
Когато пристига, за да учи в университета "Сейнт Джонс", тя се озовава в един нов свят, който е свързан с нови преживявания, някои точно като от американски филм. "Дойдох със студентска виза, за да уча в колеж. Първите две години въобще не съм се занимавала с гимнастика. Взимах танцови часове по джаз, балет. Първата година бях мажоретка, а втората в отбора по танци. Танцували сме в "Медисън Скуеър Гардън" на баскетболни мачове на отбора на колежа.
Беше забавно, всичко беше много ново. Първите две години, дори последните 6-7 години, все едно съм в някакъв филм. Разхождам се по улиците из Манхатън и си казвам: "Никога не съм си представяла, че ще бъда тук, че ще срещна тези хора, ще ходя по тези места, ще видя толкова много". Нереално е. Преди това на шега казвах: "Аз ще дойда в Америка". Пък аз взех, че го направих", разказва медалистката от европейско първенство, турнири за Световната купа и Гран При състезания.
Бившата гимнастичка няма никакво намерение да се връща към любимия спорт, но той успява да я привлече обратно. "Тръгнах си от България с много, много горчив вкус в устата от цялата гимнастика. Бях си казала, че никога повече няма да се занимавам с гимнастика, особено като треньор. Никога не съм имала такова желание", споделя тя.
Едно лято, докато е в универстита, Боряна не се връща в България, а остава, за да работи. В един клуб пък търсят треньор и тя решава да опита: "Казах си - ще почна, ще видя как ще се развият нещата. В началото ми беше не неприятно или досадно, но трудно. Бях в позицията на треньор, а не съм педагог, нямам подобно образование или опит."
Едно лято, докато е в универстита, Боряна не се връща в България, а остава, за да работи. В един клуб пък търсят треньор и тя решава да опита: "Казах си - ще почна, ще видя как ще се развият нещата. В началото ми беше не неприятно или досадно, но трудно. Бях в позицията на треньор, а не съм педагог, нямам подобно образование или опит."
"От висока спортна кариера, от това ниво, започнах да работя с едни деца, които нямаха основа. Беше ми много трудно. Понеже идвам от България и съм запозната с българската школа, имах определени очаквания. Направо бях шокирана, че деца на 12 години са на това ниво, че нямат основа, че не знаят елементарни неща, че нямат никаква координация. И беше много изнервящо. Ядосвах се и ми беше неприятно. Аз знаех езика добре, но много от термините, които ми трябваха като треньор, не ги познавах и се изнервях, защото исках да им помогна. Чувствах се безсилна", разказва Йорданова.
"Бях свалена на земята, защото отидох в залата с голямата кошница, мислейки, че съм голямата работа. Осъзнах, че това дали си бил добър атлет, като спортист, е много различно от това да си треньор, тотално различно. Осъзнах, че имам много, много да уча като треньор и като човек. Аз и бях много млада, бях на 20-21. От тази гледна точка беше приземяващо като преживяване.
След това обаче много се привързах към децата, изключително много. Не отивам в залата заради гимнастиката, а да си видя децата. Когато не ги виждам известно време, след това ги посрещам сякаш са мои деца.
"Бях свалена на земята, защото отидох в залата с голямата кошница, мислейки, че съм голямата работа. Осъзнах, че това дали си бил добър атлет, като спортист, е много различно от това да си треньор, тотално различно. Осъзнах, че имам много, много да уча като треньор и като човек. Аз и бях много млада, бях на 20-21. От тази гледна точка беше приземяващо като преживяване.
След това обаче много се привързах към децата, изключително много. Не отивам в залата заради гимнастиката, а да си видя децата. Когато не ги виждам известно време, след това ги посрещам сякаш са мои деца.
Така съвсем случайно започнах и преоткрих гимнастиката. Другото нещо, за което ми трябваше време да осъзная, беше основната ми роля. Аз бях тръгнала с идеята, че ще се доказвам като треньор. В един момент осъзнах, че не става дума за мен. Аз съм тук, за да помагам, да ги насочвам, те са важните", разказва Боряна за процеса, през който е преминала.
В Съединените щати художествената гимнастика не е на такава почит като спортната гимнастика, в която американците имат големи традиции. Но интересът е достатъчно голям, особено в района на Ню Йорк: "Има много дечица, има интерес. В Ню Йорк има голяма руска общност. Има 4-5 силни клуба в Ню Йорк и Ню Джърси и те са предимно рускини и няколко българки."
Клубът, в който работи Йорданова, не се развива в правилната посока, въпреки че нивото се повишава, и тя решава да вземе нещата в свои ръце. Самата работа пък е свързана с доста жертви, тъй като изисква дълги пътувания, ниско заплащане и стоене до късно в залата след работния ден.
В Съединените щати художествената гимнастика не е на такава почит като спортната гимнастика, в която американците имат големи традиции. Но интересът е достатъчно голям, особено в района на Ню Йорк: "Има много дечица, има интерес. В Ню Йорк има голяма руска общност. Има 4-5 силни клуба в Ню Йорк и Ню Джърси и те са предимно рускини и няколко българки."
Клубът, в който работи Йорданова, не се развива в правилната посока, въпреки че нивото се повишава, и тя решава да вземе нещата в свои ръце. Самата работа пък е свързана с доста жертви, тъй като изисква дълги пътувания, ниско заплащане и стоене до късно в залата след работния ден.
"На мен ми беше писнало от всичко с тази организация. Освен това моят приятел се беше преместил в САЩ. И аз си мислех как този човек прелетя океана, за да бъде с мен, а аз ще съм до 11 в залата. Ако ще го правя това нещо, искам да се прави както трябва", спомня си тя кога е взела решението за промени.
По нейна инициатива заедно с някои от другите треньорки създават собствен клуб - "Empire". Боряна се занимава с административната страна на нещата и поема целия процес по създаването на клуба, а майка й помага за счетоводството. "Много добър екип сме. Много сме различни с другите момичета и се допълваме по много интересен начин. Четири партньора сме - три треньори и майката на едно от момичетата", обяснява тя.
"Започнахме реално с отбор, който беше създаден, така че не сме почнали от нулата. При малките за два-три месеца се запълни в едната зала в Куинс. В Бруклин първата година имахме 3 деца, а това лято се записаха толкова много деца, допълва Боряна. - Много добре се развива клуба. Децата са много мили, уникални са.
По нейна инициатива заедно с някои от другите треньорки създават собствен клуб - "Empire". Боряна се занимава с административната страна на нещата и поема целия процес по създаването на клуба, а майка й помага за счетоводството. "Много добър екип сме. Много сме различни с другите момичета и се допълваме по много интересен начин. Четири партньора сме - три треньори и майката на едно от момичетата", обяснява тя.
"Започнахме реално с отбор, който беше създаден, така че не сме почнали от нулата. При малките за два-три месеца се запълни в едната зала в Куинс. В Бруклин първата година имахме 3 деца, а това лято се записаха толкова много деца, допълва Боряна. - Много добре се развива клуба. Децата са много мили, уникални са.
Нашите деца направо живеят и умират за гимнастиката. Това им е животът, това им е всичко. Не знам как да го опиша. Те са обсебени от това - от дрехите, всичко, което си купуват, само за това мислят, за това живеят. Много добри деца. Няма тръшкане, опклаквания. Отнасят се с много уважение и любов, страшно трудолюбиви, имат огромно желание. Борят се за твоето внимание, за твоя поглед", споделя Боряна, като опитва да опише любовта си към децата, с които работи.
Някои от тях имат успехи по състезания, като няколко са част от разширени състави на националния отбор, който е голямата цел, и са канени на тренировъчни лагери. Националният отбор се определя на републиканско, преди което има няколко квалификации, а конкуренцията е голяма. Финалите са предавани по телевизията и се превръщат в голямо шоу.
Докато подготвя някои за големи състезания, Йорданова знае, че ще се наложи да каже на други, че нямат бъдеще в гимнастиката. Тя си спомня как не са вярвали в нея, когато е започвала: "Това, като треньор, на мен ми е много гадно, защото как ще кажеш на някой: "Ти нямаш шанс". На Мария Петрова така са й казали в началото. След това отишла в друга зала и по-късно става трикратна световна шампионка.
Някои от тях имат успехи по състезания, като няколко са част от разширени състави на националния отбор, който е голямата цел, и са канени на тренировъчни лагери. Националният отбор се определя на републиканско, преди което има няколко квалификации, а конкуренцията е голяма. Финалите са предавани по телевизията и се превръщат в голямо шоу.
Докато подготвя някои за големи състезания, Йорданова знае, че ще се наложи да каже на други, че нямат бъдеще в гимнастиката. Тя си спомня как не са вярвали в нея, когато е започвала: "Това, като треньор, на мен ми е много гадно, защото как ще кажеш на някой: "Ти нямаш шанс". На Мария Петрова така са й казали в началото. След това отишла в друга зала и по-късно става трикратна световна шампионка.
При мен също имаше такъв момент. Аз много късно се развих като спорист. Като малка, винаги съм била много трудолюбива, много обичах гимнастиката, беше ми много забавно. Обаче имаше един период, в който моята лична треньорка се разболя и няколко месеца никой не работеше с мен и аз ходих в залата, но ме подмятаха от една на друга. По някакъв късмет влязох в националния отбор за девойки и това промени всичко. Претърпях някаква метаморфоза. Толкова много труд бе положен в този лагер и подготовката за европейското - година и половина, че като се върнах, все едно бях нов човек. Те не можеха да ме познаят като гимнастичка. Тогава започнаха да ми обръщат повече внимание."
Въпреки че е толкова отдадена на клуба и "децата си", Боряна се занимава с това в извънработно време, а междувременно успява да се превърне в една от най-важните фигури за една маркетингова агенция, а откакто тя е там компанията регистрира огромен прогрес и се превръща във фактор на американския пазар.
"Ние сме малка маркетингова агенция, правим частни корпоративни ивенти. Работим с големи фирми, като продължение на техния маркетинг. Повечето са в сферата на ИТ бизнеса, софтуерни компании, но лидери в сферата", обяснява тя.
Въпреки че е толкова отдадена на клуба и "децата си", Боряна се занимава с това в извънработно време, а междувременно успява да се превърне в една от най-важните фигури за една маркетингова агенция, а откакто тя е там компанията регистрира огромен прогрес и се превръща във фактор на американския пазар.
"Ние сме малка маркетингова агенция, правим частни корпоративни ивенти. Работим с големи фирми, като продължение на техния маркетинг. Повечето са в сферата на ИТ бизнеса, софтуерни компании, но лидери в сферата", обяснява тя.
Тя започва във фирмата, след като завършва магистратурата си и много тежък период, свързан със смъртта на баща й. "Не знаех къде се намирам, не знаех какво искам да правя, не съм търсила работа, нищо не правех. Бях като в транс", спомня си Йорданова.
Среща с най-добрата й приятелка от колежа Стефани я насочва към компанията. Началото там също е трудно и тя не е сигурна, че това е работата за нея, но след няколко месеца нещата се променят, започват да се развиват в правилната посока, а по-късно набират скорост, каквато никой не е очаквал.
След като е реализирала част от мечтите си зад Океана, Боряна вече гледа и към нови предизвикателства. И това е най-естественото за позитивен човек, чийто поглед винаги е насочен напред: "Не знам защо хората толкова много се притесняват, обмислят, премислят. Вместо да го мислиш, просто го правиш".
ЕМИЛ ЯНЧЕВ
Среща с най-добрата й приятелка от колежа Стефани я насочва към компанията. Началото там също е трудно и тя не е сигурна, че това е работата за нея, но след няколко месеца нещата се променят, започват да се развиват в правилната посока, а по-късно набират скорост, каквато никой не е очаквал.
След като е реализирала част от мечтите си зад Океана, Боряна вече гледа и към нови предизвикателства. И това е най-естественото за позитивен човек, чийто поглед винаги е насочен напред: "Не знам защо хората толкова много се притесняват, обмислят, премислят. Вместо да го мислиш, просто го правиш".
ЕМИЛ ЯНЧЕВ
0
