Голмайсторът на Левски Станислав Костов говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е най-силното оръжие на „сините“ в предни позиции този сезон и се конкурира за реализаторския приз в Първа лига с миналогодишния победител Клаудиу Кешерю. Костов е продукт на прочутата благоевградска школа и е една от надеждите на Левски за прекъсване на 10-годишната серия без трофей. Това може да се случи през следващия сезон, ако клубът от „Герена“ не го продаде в чужбина. А интерес към нападателя не липсва.

@@@

- Станиславе, здравей! Какъв е за теб този сезон с екипа на Левски?

- Особен – щастлив, хубав. Радвам се на страхотни мигове, може би най-хубавите в моята кариера, както и че играя на стадион „Георги Аспарухов“. Може би това е най-силният ми сезон и съм изключително щастлив от себе си.

- Имаш ли обяснение защо си толкова успешен тази година? Какво се промени?

- Най-вече треньорите повярваха повече в мен. Добих нужното самочувствие и увереност. Разбира се, всичко си постигам сам на терена. Сам успях да превъзмогна напрежението и всичко друго на „Герена“.

- Ти си голмайстор на отбора, едно от основните оръжия на „сините“ за победа. Какво обаче не успя да постигнеш през тази година?

- Със сигурност има много неща, които не съм успял да постигна, но има още мачове до края на сезона. Надявам се в следващите срещи да направя повече неща, които до момента не съм постигнал.

- Връщаш ли се към загубения финал за купата на България от Славия? Какво си мислеше, когато гледаше мача от резервната скамейка?

- Мислех си, че ще вляза и ще реша мача, ако трябва да съм честен. Но тогавашният треньор не ми повярва и не ме пусна. Сигурен съм, че ако бях влязъл, щях да помогна на момчетата по някакъв начин. Но този финал вече е минало. Седмица или месец след него беше тежко, но вече сме го преодолели и гледам напред.

- Какво се промени в Левски с идването на Георги Дерменджиев?

- Промениха се доста неща. Най-вече г-н Дерменджиев е един спокоен човек и пренася спокойствието си и върху нас, футболистите. Може би донякъде така напрежението не се усеща толкова много. Помага ни доста тактически. Мисля, че под негово ръководство Левски израства и ще израства занапред.

@@@

- Как гледаш на конкуренцията на твоя пост в Левски?

- Конкуренцията е много хубаво нещо. Валери Божинов и Серджиу Буш са страхотни момчета и много добри футболисти. Винаги съм казвал, че трябва да има конкуренция. Борим се и тримата. Вярвам, че каквото покажеш на терена, това е. На игрището не можеш да излъжеш абсолютно никой. Излизаш на терена - всички те виждат и там най-добре се показва кой заслужава да играе.

- Как реагира, когато разбра, че клубът ще привлече Валери Божинов? Имаше ли някакво притеснение?

- За притеснение не знам, но Валери Божинов е име и икона в българския футбол. Страхотен футболист. Знаех, че трябва още повече да се боря и още повече да давам всичко от себе си, за да запазя титулярното си място.

- Върху какво още трябва да работиш, за да повишиш класата си?

- Трябва да работя върху физиката си и играта ми с глава. Трябва повече да влизам в единоборствата и най-вече да ги печеля. Може би трябва да работя още върху головете – да вкарвам повече попадения.

- Остават още няколко кръга от първенството, Левски е на трето място. Как приемаш факта, че клубът няма трофей през последните 10 години?

- Наистина е доста неприятно. Много тежи и на нас, футболисти и на клуба Левски като цяло. Сега съм част от отбора. Мисля, че и за Купата, и за първенството винаги се борим и даваме всичко от себе си. Но ето виждате финала от миналата година – пак дадохме всичко от себе си, но не успяхме да го спечелим. Не знам какво се случва и на какво се дължи, но се надявам, че вече през новия сезон ще имаме повече поводи за усмивки и най-вече да спечелим така жадувания трофей.

- Феновете на „сините“ се вълнуват дали Станислав Костов ще остане в Левски и през новия сезон – какво ще им кажеш?

- Държа да отбележа, че съм щастлив в Левски, както и семейството ми. Това е моята мечта, а мога смело да кажа, че това е мечтата и на моето семейство. Наистина всеки млад човек си мечтае да стане някакъв страхотен футболист, но Левски е най-високото стъпало в българския футбол. Винаги съм си мечтал да играя в този клуб и сега просто си сбъдвам мечтата.

@@@

- Освен Левски, в коя страна ти допада футболът? Къде искаш да играеш и да се развиваш?

- На една пресконференция казах Интер, но разбира се това беше в рамките на шегата. В тези по-големи първенства няма как да отида, защото съм реалист. Всички деца мечтаят да отидат в Англия, Испания и Италия, но вече съм на 27 години и за мен няма как да се получи. Но сме виждали всякакви неща във футбола, така че никога нищо не се знае в крайна сметка.

- Интересно изказване направи Джовани Бекали, който ще помага в селекцията на Левски. Той сподели, че сега е най-подходящо клубът да продаде Станислав Костов. Би ли приел оферта от Турция?

- Със сигурност зависи. Може би бих я приел, стига всичко да е наред и да удовлетворява клуба и мен. Честно да ви кажа, все още не съм мислил по тази тема. Има още мачове докрая, искам да дам всичко от себе си и да се представя на добро ниво. След това вече ще го мислим. Със сигурност не съм тръгнал да правя трансфер в чужбина на всяка цена, защото Левски е моят дом и тук съм щастлив.

- Мислил ли си на какво се дължи доминацията на Лудогорец и смяташ ли, че скоро България може да има друг шампион?

- Мисля си, че догодина ще има нов шампион и той ще се казва Левски. Всички виждате, че Лудогорец е един проект, който доста се разви. Всичко им е както трябва и е съвсем нормално да имат резултати. Но се надявам през следващия сезон Левски да бъде шампион.

- Как приемаш загубите на терена – споделяш ли с някого или се затваряш в себе си?

- Тежко ги приемам загубите, както и когато не играя добре. По принцип не съм много разговорлив. След поражение или когато не съм играл на ниво е по-добре да няма никой около мен. Имам хора до себе си, които се опитват да ми помагат. Но съм такъв човек, че изживявам тези неща сам, като се затварям вкъщи.

- Как се преодолява една загуба?

- С времето – първата нощ не можеш да спиш, след това идваш на стадиона, почваш да тренираш и започваш да я забравяш. Хубавото във футбола е, че след една седмица дали си загубил или си победил, идва нов изпит и трябва пак да се представиш на нужното ниво.

- Какво е усещането да играеш за националния отбор на България?

- Страхотно, чудесно. Винаги съм искал да играя в националния отбор. Радвам се, че в последно време получавам шансове. Радостен съм, че защитавам цветовете на България. Най-хубавото нещо е да защитаваш родината си.

@@@

- Вярваше ли, че след тези мачове, които изигра със „синия“ екип Петър Хубчев ще те забележи и ще те повика в „А“ отбора?

- Мечтал съм си и винаги съм се надявал. Все пак съм централен нападател на Левски и се представям на едно прилично ниво. Съвсем нормално е да съм се надявал да получа повиквателна.

- Какви са шансовете ни за европейското първенство догодина? Двете равенства с Черна гора и с Косово не ни ли отдалечиха от целта?

- Не мисля, че са ни отдалечили. Смятам, че играхме по-добре, но не успяхме да спечелим. Сега ни предстоят мачове срещу Чехия и Косово. Мисля, че ако вземем четири точки, шансовете ни доста се увеличават.

- Продукт си на славната благоевградска школа - разкажи ни защо избра футбола? Кой те заведе на стадиона?

- Баща ми е бивш футболист, след това беше и треньор. Може би покрай него. Ритахме топка вкъщи заедно – „Хайде, Станиславе, да видим дали можеш да риташ с левия, с десния крак…“ Благодаря на баща ми за всичко, защото винаги е до мен и винаги ме е подкрепял. Той ме запали по футбола. Заведе ме на първа тренировка, а аз вече бях ритал преди това с него и ме беше подготвил.

- А някакъв друг спорт опитвал ли си?

- Мама ме водеше на плуване едно време, но не ми се получаваше много. Набързо прекратихме. Знаехме, че трябва да е футбол. За друг вид спорт родителите не са ме карали. Откакто се помня съм с топката. Но мога и да плувам.

- На колко години стартира кариерата ти във футбола?

- Бях малък, на 6-7 годинки. Някъде на 8-9 години беше първата група, събирахме се. Методи Стоянов от Пирин беше треньор. На стадиона в Благоевград зад вратите ни пускаха само в събота и в неделя по един час на малки вратички. Оттам лека-полека се запалих.

- Винаги ли си играл нападател?

- Да, като дете винаги бях нападател. Може би малко зад нападателя, но винаги в атаката. Имах някои периоди в други отбори, в които ме пускаха и по крилото, но не се чувствам добре. Честно да кажа – не мога да играя там.

- Какво ти харесва в поста на нападателя?

- Най-много те привличат головете, разбира се. Когато вкараш гол, винаги си героят. После всички те прегръщат и те целуват. Когато изпуснеш два-три гола – нищо, добре игра, ама не влезе. Но най-хубавото е, когато бележиш.

- Мислил ли си защо Благоевград създава толкова много класни футболисти?

- Клубът не разполага с големи финанси, а се събират дечица от всички краища на Югозападна България. Отиват на стадиона в Благоевград и децата са „гладни“. Искат да израстват, да „ядат бял хляб“. Мисля, че това е причината да излизат таланти. Пирин е отбор, който няма средства и залага на повече млади момчета. Знаеш, че в този клуб може да дадеш всичко от себе си и да покажеш на терена какво можеш. Винаги всички гледат Пирин, а децата са „гладни“ и искат да успеят точно там.

- Преди да преминеш в Левски, си обличал екипите на Пирин, ЦСКА, Ботев, Берое. Къде се чувстваше най-добре, преди да дойдеш на „Герена“?

- В Пирин винаги съм се чувствал добре. И в първия, и във втория период. Там съм си вкъщи. Хората ме приемат и ме уважават. Със сигурност там съм се чувствал най-добре. И в Ботев, и в Берое съм бил добре. Все пак съм „ял бял хляб“ от тези отбори и не мога да кажа нищо лошо. Но в Пирин винаги съм бил у дома си. Сега по същия начин е и в Левски.

- Кой е най-тежкият ти момент в кариерата до момента?

- Имал съм доста разочарования и тежки моменти. Но не мога да посоча кой е най-тежкият.

- Имаше ли притеснение, когато подписа със „сините“ как ще те приеме публиката на Левски при положение, че си играл в ЦСКА?

- Честно да ви кажа, не съм имал притеснения. Родителите, семейството ми и хората, които ме доведоха тук, имаха притеснения. Дойдох тук с желанието да се докажа и да покажа, че мога да играя футбол, независимо от моето минало. Мисля, че сега го правя и съм щастлив от този факт.

- Как реагираш на грубостите на защитниците?

- Не ми е приятно, когато някой ме рита, но не съм човек, който почва да псува. Съвсем нормално, това е футболът, има грубости. Въпросът е да не е нарочно. Иначе всичко друго е в рамките на нормалното.

- Има ли бранител, срещу когото ти е трудно в единоборствата?

- Срещу по-здравите бранители ми е по-трудно, особено когато топката е във въздуха. Има доста добри български централни защитници, но не мога да определя срещу кого ми е най-трудно. Уважавам всеки един централен бранител и срещу всеки един изпитвам трудности. Нормално е и мисля, че и те имат затруднения срещу мен.

- Има ли феърплей в българския футбол?

- Да, мисля, че има.

- А защо толкова често се говори за уредени мачове?

- Не знам. Досега никога не съм участвал в такъв мач. Чувал съм, говорят, но не мога да го коментирам.

- Какво ще направиш, ако ти кажат, че в даден мач трябва да загубиш?

- Със сигурност няма да изляза да играя.

- За теб кой е най-добрият централен нападател в света?

- Гонсало Игуаин.

- Симпатизираш ли на някой чуждестранен клуб?

- Да, Интер ми е любимият отбор.

- Какво правиш в свободното си време?

- Излизам с моята приятелка, разхождаме се навън. Но по-често сме си вкъщи. Излизаме на обяд, а през другото време и особено вечер след тренировка, обичаме да прекарваме времето си вкъщи.

- На футболистите се носи слава, че обичат често да са в дискотеките и да се прибират рано сутрин.

- Да, знам за тази слава. И аз съм бил така, но в последно време не съм много по дискотеките. Излизам, когато има повод - печелим важни двубои и се събираме целия отбор. През седмицата задължително спазвам режим, но след мач – може.

- Остава ли време за родния Благоевград?

- Винаги имам време. Там съм се родил, щастлив съм там. Вече ми е по-близко и когато имам свободно време, отскачам.

- Какво си пожелаваш за финал на нашия разговор?

- Пожелавам си да сме живи и здрави всички. Това е най-важното. Всичко друго се постига.