Бронзовият медалист от САЩ'94 Петър Александров даде интервю специално за Sportal.bg в турския курорт Белек, където тече подготовката на швейцарския Аарау. Нашият сънародник е помощник треньор в клуба, с който стана шампион през 1993 година. На домашна сцена Александров прави име в Славия през 80-те години, когато бележи над 100 гола за белите. През 1994 година нападателят е част от силния тим на Левски, спечелил дубъл под ръководството на Георги Василев. За националния отбор на България голмайсторът има 25 срещи и пет точни изстрела. Ето какво каза той пред нашата медия:
- Здравей, Пепи! Разкажи малко повече за сегашната ти работа и ежедневие.
- От 1 септември започнах в Аарау, където живея и където го чувствам като мой клуб, посещавал съм всички мачове досега на отбора. Работил съм за половината отбори от швейцарската "А" група, но за Аарау не бях работил, откакто завърших професионалната си кариера. Сега обаче имаха един доста нелеп старт – от първите шест мача не взеха нито една точка, и ме поканиха да вляза в щаба на това треньорско ръководство. Работил съм с треньора преди три години, така че се познаваме. Естествено, че приех. Когато те повикат роднини да им помогнеш, няма как. Аарау го чувствам като отбор на моето сърце в Швейцария и затова приех да помогна с каквото мога. Радвам се, че успяхме да върнем отбора на едно ниво, което обаче все още не е достатъчно.
- Какви са целите пред Аарау?
- Целта е да влезем отново в "А" група. Аарау е един традиционен швейцарски клуб, бил е много години в елита, но сега от три години е в "Б" група. Последните седем мача ни бяха много успешни – взехме 19 точки от 21 възможни и сега сме на шесто място, на осем точки зад втория. Ако си втори, отиваш на бараж, където играеш с предпоследния в "А" група.
- Личните ти цели какви са – един ден старши треньор в България?
- Не, не, не... Отдавна съм казал, че моята сила е като помощник треньор. Обичам да работя с нападателите, така че където и да съм работил досега, винаги съм бил треньор на нападателите, помощник треньор. Предпочитам да остана там, където съм силен. Естествено, че имам цели. Искам да помогна на Аарау да се върне в "А" група, играл съм там пет сезона, станал съм и шампион на Швейцария, което беше едно голямо чудо. Надяваме се да се оправят нещата. Другата цел е да се направи нов стадион. От доста години се говори и се надяваме, че тази години вече ще се приеме проектът и ще започне да се строи.
- Кой е по-добрият нападател: Кристиано Роналдо или Лео Меси? Вечният въпрос.
- Според мен е Лео Меси. Е, Кристиано също е един изключителен нападател. Обосновката ми е, че Меси работи повече за отбора и създава ситуации за неговите партньори. Привърженик съм на Меси.
- Следиш ли ситуацията в българския футбол?
- Разбира се, че следя. Гледам също и вашите предавания, наясно съм с всичко, което става в България.
- Има ли кой да свали Лудогорец от трона?
- Мисля, че все още няма, за съжаление. Доста хора се надяваха нещо да се промени относно тази хегемония на Лудогорец, но както виждаме и тази година ще спечелят първенството. Въпреки че този сезон не се представят на това ниво, на което сме свикнали да виждаме Лудогорец. Знам, че ръководителите на клуба имат други амбиции – те искат да влязат в групите на Шампионската лига, ако може и да излязат после, но ако Левски и ЦСКА са по-силни, ще има по-силно и по-интересно първенство. В последните години знаем, че горе-долу до един момент вървят всички заедно, но след това започват да окапват един след друг.
- На какво отдаваш този спад в играта на Лудогорец, за който говориш? Визираш и Европа?
- Да, естествено, и Европа също. Бях на мача им с Цюрих в Лига Европа, гледам всичките им мачове, трябва да бъдем честни и да признаем, че не се представиха добре. Отдавам го на това, че може би изпуснаха момента да влеят свежа кръв в отбора. Имат доста футболисти, които вече доста години са в Лудогорец, може би не са толкова жадни за успехи. Имат доста амбициозни ръководители и трябва да признаем, че така професионално не работи никой отбор в България. За това, което направи Лудогорец, трябва да свалим шапка на всички тези хора.
- Как виждаш Георги Дерменджиев начело на Левски?
- Той от много години е във футбола и доказа, че може да работи успешно, постигна добри успехи с Лудогорец. Левски от десет години е без титла, не е малко. Все пак за Левски второто място не е нищо. Могат да се оправят, но всичко зависи от тях. Според мен причината да стигнат дотук е, че на всеки трансферен период се сменят между осем и десет футболисти. По този начин не можеш да изградиш боеспособен отбор, който да е конкурент на другите грандове – ЦСКА и Лудогорец.
- Няколко думи за някогашната ти "бяла" любов Славия?
- Радвам се за успехите на Славия. Този отбор винаги ще остане в моето сърце, там израснах като футболист и затова никога няма да го забравя. Мисля, че с това, което имат, добре се представят. Миналата година спечелиха Купата на България, макар и малко неочаквано, защото Левски беше фаворит. Но бат' Венци знае как да подготви почвата и продава доста играчи в чужбина, което е голям плюс за Славия. Радвам се, че направиха база за юношите. Имат добри юноши, знам го това. Доста юноши вкараха в първия отбор. Мисля, че Славия се развива доста позитивно.
- Защо все нещо не достига на ЦСКА-София в битката за титлата?
- Тази година мислех, че ще бъдат добър конкурент на Лудогорец, но пак нещо закуцаха. Чакайте обаче, нека изчакаме, все пак шест точки не са малко, но не са и много. Имат един много добър футболист – Кирил Десподов, който стана Футболист на годината. ЦСКА винаги е бил отбор, който се бори за шампионската титла. Въпреки че съм левскар, винаги съм на тяхна страна, когато играят в Европа. Радвам се, когато виждам, че има напредък. Виждам такъв и в националния отбор, където има дисциплина и момчетата се стараят. Трябва да сме реалисти, не може да надскочим себе си.
- Има ли нещо, което още не е казано за САЩ'94 и публиката не знае?
- О, вече толкова години не съм в България и не знам какво е казано и какво не е казано. Сигурно има и нещо, което не е казано. Чуваме се за всеки рожден ден с всички, за Нова година си пращаме SMS-и. Сега се видях с Краси Балъков и Илиян Киряков, радвам се винаги като срещна хора, с които съм играл. Да са здрави, това е най-важното.
- На какво отдаваш успеха в САЩ?
- Имаше едно ядро, което играеше в Левски. Отделно другите всички бяха вече в чужбина, бяха научени на професионализъм. Тази генерация показа, че успехът на световното първенство в САЩ не е бил случаен – класирахме се на следващото европейско първенство в Англия и на следващото световно.
- Можеше ли дадеш още? Малко рано като че ли привърши с националния отбор?
- Да, на 32 години привърших с националния отбор на България, но не, конкуренцията беше наистина голяма. По това време имахме много добри футболисти, особено нападатели. Ще се радвам, ако сега имаме такава конкуренция в националния отбор.
- Трябва да говорим доста позитивно за националния отбор. Беше успешна година за него, малко или много. За следващите квалификации всичко е отворено, една група, в която всичко може да се случи наистина. Имаме един главен фаворит като Англия, но останалите четири отбора са равни. Трябва във всеки мач да се излиза на 100%, защото Черна гора и Косово имат добри футболисти. Няма да ни бъде лесно, но се надявам на класиране.
0
