Старши треньорът на Ювентус Масимилиано Алегри открехна вратата към душата си и даде възможност на всички фенове на “бианконерите” да надникнат в нея и усетят преживяната от него емоция в часовете след загубения в началото на юни финал в Шампионската лига. За пети пореден път “Старата госпожа” изживя огромното разочарование да се размине с така жадувания трети трофей от най-комерсиалната клубна надпревара, след като в римейк на финала от 1998 година загуби отличието в спор с испанския колос Реал Мадрид. Италианският специалист, който утре ще отбележи своя 50-годишен юбилей, призна, че е обмислял възможността да си тръгне от Юве, тъй като част от него се е усъмнила в това дали е в състояние да изведе рекордьора по титли в Италия до върха на Стария континент - мисия невъзможна за редица именити специалисти от 1996 година насам, когато за последно “бианконерите” триумфираха в Турнира на богатите.
“Когато видях удара на Марио, начинът, по който отправи топката към вратата на Реал, си казах: “Уау, може би…” След това тя се оплете в мрежата и веднага през съзнанието ми мина мисълта: “Може би това е нашият шанс!” Това бе един невероятен миг от мача, сътворен от моите момчета, който Манджукич завърши по изключително красив начин. За мен този гол никога не може да бъде повторен. И точно това показва разликата, която се изисква, за да бъдеш клуб, който играе финал в Шампионската лига. Не е достатъчно просто да бъдеш велик. Трябва да бъдеш специален. Ние имаме специални играчи. За съжаление, съперникът в Кардиф притежаваше повече. Още през второто полувреме аз вече знаех, че на нас просто ни липсват необходимите парченца, за да наредим пъзела докрай. Имахме двама контузени футболисти, които едвам стояха на краката си. От другата страна пък, Реал изигра много мъдро, много спокойно мача. Играчите на Зидан пък се чувстваха комфортно на “Милениъм Стейдиъм”, споделя Алегри.
“За да достигнеш финала, се нуждаеш от талант и късмет. За да го спечелиш обаче, трябва да бъдеш по-добрият отбор. Може и да звучи странно, но аз напуснах терена след последния съдийски сигнал напълно спокоен, без напрежение или дълбоко разочарование в себе си. Защото знаех, че ние не бяхме по-добрият отбор. Беше твърде просто. Напуснах Кардиф и се прибрах в Торино обратно с момчетата. Следващата вечер, когато вече бях у дома си, трябваше да си задам един много важен, но същевременно и труден въпрос: “Това ли е краят на пътя? Това ли е най-далечната точка, до която мога да изведа Ювентус?” Замислих се дали не е дошло времето да напиша последната глава в своята история със “Старата госпожа”. Част от мен обмисляше напълно сериозно в понеделник да отиде в офиса на клуба и в знак на уважение и респект да подаде своята оставка. Когато се замислих малко повече за състава на Юве обаче, решението ми стана повече лично. Знам, че имам какво още да докажа начело на тима. Знам, че все още имам и много какво да науча. Така че преди да си легна въпросната вечер, реших, че ако клубът има желание да следва моята стратегия и сме в състояние заедно да продължим напред, съм длъжен да остана”, разказа още треньорът на Юве.
“На следващата сутрин се събудих облекчен, със спокойно и необременено съзнание. Отидох в 7 сутринта в офиса и си направих еспресо. Дошъл бе новият сезон, а заедно с него и новите възможности. Изписа се много за този отбор на Ювентус - какво сме можели да постигнем и какво - не. Аз лично обърнах очи към двама души - Дибала и Буфон, символите на този клуб. Погледнах Пауло и видях едно младо и свежо момче, което е на път да започне своята първа година в училище. Обърнах поглед към Джиджи и видях един световен шампион, който е напът да се дипломира като магистър. Единият с кариера пред себе си, другият - стигнал почти до нейния край. Пауло, който иска да покаже, че може да бъде един от най-великите в Европа, и Джиджи, който вече е сред тях, но иска да завърши кариерата си на възможно най-високо ниво и да остави огромно завещание за бъдещото поколение. Знам, че сме в състояние да преодолеем разочарованието и скръбта от загубения финал в Кардиф. Знам, че можем да имаме един страхотен сезон. Знам, че можем да направим една невероятна кампания в Шампионската лига. Затова единственото, което трябва да направим в момента, е просто да продължим своята работа”, оптимист е Масимилиано.