Световният шампион в тежка категория Владимир Кличко се готви за мача с Брайънт Дженингс тази събота. Пред "Ди Велт" обаче украинецът не говори за бокс, а за късмета и щастието в живота.
Гунар Майнхардт
- Г-н Кличко, кога за последно бяхте истински щастлив?
- Това ли ме питате? Разбира се, на 9 декември миналата година, когато се роди дъщеря ми. Това беше невероятна емоция. От много години исках дете, винаги съм мечтал за това. Сега Хейдън ми даде това щастие.
- Дъщеря ви носи необикновеното име Кая Евдокия.
- За нас това име е страхотно. Детето ни се появи на този свят здраво, расте добре. Когато аз не мога да съм с Хейдън, като сега, защото съм на подготовка, майка ми е с нея в Нешвил и се грижи за Кая. Човек не може да има по-голямо щастие от това, а и няма как да иска. Преди раждането на Кая си мислех, че животът ми е перфектен. След раждането обаче стана много по-хубав, по-смислен. Фантастично е да си баща. Това ми дава още по-голяма сила.
- Това означава, че скоро няма да спирате с бокса, макар че догодина ставате на 40, а и вече имате отговорност като баща?
- Още горя в бокса. При Виталий видях няколко пъти как рискува всичко, въпреки че вече има деца. Даже той ми каза, че като баща удря по-силно на ринга. Да видим как ще се получи при мен срещу Дженингс. Но не искам дъщеря ми да ме гледа как се боксирам. За нея този спорт е прекалено груб. Не искам по време на мач да се тревожа колко страда Кая с мен. Това би ме направило нещастен.
- Мислите ли, че съдбата се намесва понякога?
- Разбира се, беше щастлива случайност да срещна Хейдън и че се разбираме по-добре. Произхождаме от малки семейства, с което се гордея много. Знам много добре как да оценявам късмета и щастието, което имам.
- Какво искате да кажете?
- Истинското щастие не може да се купи с никакви пари на този свят. То идва при този, които има смелост и знания. Хубавото нещо е, че колкото по-труден и дълъг е пътят към успеха, толкова повече изпитваш истинска радост, когато го постигнеш. Знаете ли каква е експлозията на тези чувства?
- Така мисля.
- Значи знаете какво имам предвид. Жалко е, че хормоните на щастието се освобождават само за кратко време. Най-често за няколко секунди. Това е истински балсам за душата. В такива моменти става така, че даже сам си правя комплименти. Например казвам: "Уау, справи се много добре." Това рядко се случва. Аз съм по-критичен към себе си. Само този, който не губи реална представа за всичко, има шанс да изпита още щастливи моменти.
- Вие сте били щастлив като дете?
- Израснал съм в здраво семейство. Здравето всъщност е най-голямото щастие. Родителите ми се разбираха много добре. Имах по-голям брат, когото гледах като малък и на когото се възхищавам сега за това, което прави в родината ни. Имах шанс да уча и да защита докторантура. Имах късмет да живея в Съветския съюз. В резултат на това още като ученик научих какво е истински съществуващ комунизъм. Сега живея в капитализъм и мога да правя сравнения, които правят живота ми много по-смислен. Когато бях дете, се местехме често с родителите ми, защото баща ми беше военен. Видях различни страни и градове, което ме впечатли. Наистина съм късметлия, че съм роден в това семейство.
- Но казвате, че късметът и щастието идват само при смелите и знаещите?
- Това е така. Но трябва да имаш основа, от която да гониш късмета. Това беше домът на родителите ми. Но колко деца по света имат такъв дом. Независимо дали говорим за Африка, Америка или Европа, милиони деца живеят на улицата или в лоши семейства и малко от тях успяват да се измъкнат. Чрез работата на фондацията "Сърце за децата" и като посланик на ЮНЕСКО, видях отблизо много тъжна картина в много страни. Всеки път ми се къса сърцето, като видя как деца и младежи са принудени да живеят, без никой да им помогне.
- Вие някога гладувал ли сте?
- Слава богу, никога. Като спортист също, защото в тежка категория нямаш проблеми с теглото, можеш да ядеш каквото си искаш. Но аз не го правя. Здравословната храна е много важна. Заради това в тима ми има и готвач.
- Той идва от Лос Анджелис и се счита, че ви носи късмет.
- Не само той, а целият ми отбор - с мениджъра, треньорите и физиотерапевтите. След загубата от Леймън Брюстър събрах този тим и от тогава не съм губил.
- Това беше преди 11 г. От тогава имате 21 мача, 18 за световна титла.
- Късметът ми в спорта започна, когато на 14 г. влязох в спортно училище. Получих шанс да правя нещо за себе си. Беше важно, че смених треньорите сигурно 10 пъти в кариерата си. На това гледам като на късмет, защото така разбрах кое е наистина добро за мен. Всеки треньор допринесе към това, което съм днес и всеки треньор е еднакво важен за мен. Опитът, натрупан с всеки от тях, ме доведе дотук, че сега мога да се подготвям самостоятелно. Знаете ли какво още считам за късмет?
- Кажете, моля.
- Фактът, че сега пак ще имам мач в "Медисън Скуеър Гардън". За всеки боксьор това е легендарно място. Всички велики боксьори в тежка категория са се боксирали там - от Джак Демпси, Макс Шмелинг и Джо Луис, през Мохамед Али и Джо Фрейзър до Майк Тайсън, Ивендър Холифийлд и Ленъкс Люис. Там атмосферата е уникална. Три пъти съм се бил там, спечелих и трите мача. След последната си победа там срещу Султан Ибрахимов, си помислих, че никога повече няма да се върна там. Разбира се, за мен е добре и да се боксирам в Германия.
- Мачовете в САЩ невинаги са носили щастие за вас. Само си помислете за кошмара срещу Брюстър.
- Трябваше да мина през този ад, иначе след това нямаше да имам толкова щастие. Всеки, който е излязъл от дупката и се е качил отново, може да оцени щастието и късмета. По онова време вече никой освен тима ми не вярваше в мен. Дори брат ми ме караше да спра с бокса. Но всички подцениха куража ми. Понякога трябва да предизвикаш късмета. Който се предаде след загуба и не пробва поне един "късметлийски удар", той никога няма да бъде щастлив.
- Имате ли талисман?
- Като дете имах, но сега вече не. Аз сам съм си талисман, защото има приказка, че всеки човек сам си кове щастието. Щастлив съм и да правя добро за другите, не само защото това ми носи радост. Тук се водя от думите на Нобеловия лауреат по литература Андре Жид. Той казва: "Тайната на щастието не е в притежаването, а в даването. Който прави другите щастливи, става щастлив."
- Имате ли късмет в хазарта?
- Не мога да кажа. Понякога печеля, някога губя. Ако вляза в казино, лимитът ми е 100 долара. За мен това е, като да си купя билет за кино. Само се забавлявам. Не съм фанатик. Тези пари съм ги заслужил с много труд. Никога няма да забравя от къде идвам. Немските марки, доларите - те бяха като златно съкровище в Съветския съюз. Човек ги пази. Хазартът не е истинско щастие.
- Понякога карате ли се с късмета си?
- Не. Не е добре да имаш само късмет. Тогава бързо може да загубиш земята под краката си. Знам за какво говоря. Но при мен добрият късмет е много повече от малшанса. И се надявам така да остане.
Превод: 7 дни спорт
0
